Изчакай да се стъмни

И пак ще тръгнем по улиците стръмни

Отново ще попаднем в мрака,

където красотата пак ни чака

Красота необятна, красота неповторима

    Красота любима!!!

Изчакай да се стъмни

Изчакай луната пак да се напълни

И пак да тръгнем по осветените пътеки,

където тежките проблеми стават леки

Където тишината ни успокоява

         Където красотата заслепява!!!

Изчакай да се стъмни

И пак ще лутаме из нощите безсънни

Където наш пътеводител ще бъде нощното небе

и само то ще знае къде да ни заведе

Дано да се места, в които да се чувстваме богове безсмъртни,

а на сутринта за още и още да сме стръвни

       Но само изчакай да се стъмни…