Кратки записки по Историята на Човеците...
(нецензурирана версия)
Човешката История започнала
щом Прачовека камък си заточвал
и проумял в мига каквото трябва,
че може да му служи като брадва...
Той с нея се научил да убива
каквото срещнел из гората живо:
животни за храна на първо време,
и хора след това от друго племе...
А както си вървял веднъж в гората
го стреснала на мълния стрелата,
тъй даже без намесата на Бога
и сам открил божественият Огън...
Щом вечерта прибрал се в пещерата,
отново с остър камък във ръката,
рисувал той... Преди да проговори!...
... Но осъзнал, че трябва му: История,
понеже преживяното се губи
назад като мъгла във ранна утрин,
а с Времето и почвал да забравя
за плячката в зелената дъбрава...
Когато нощем гледал към небето
и слушал воя див на зверовете,
навярно и научил се да мисли,
той проумявал и: че има истини,
извън огнището и пещерата,
там нейде даже и извън гората...
И да не бъде сам със ветровете
измислял си тогава: Боговете!...
... Навярно е било във тиха вечер,
мечтаел под звездите да е вечен,
(а вече знаел: тялото е тленно,
смъртта е само нещо неизменно)-
когато във гърдите му, там вътре,
нахлул внезапен прилив от „безсмъртие”
и с нежността на тръпка непозната,
за първи път "усетил" си „Душата”...
... А след лова, най-силният пирувал
и карал другите да му слугуват,
избирал от жените най-красивата
и по навътре в тъмното отивал.
Историята тука замълчава
и не разкрива там каквото става,
но още във зората Прачовека
открил и трите истини довека:
жени, богатство, власт- са те нещата
и те въртят света, дори Земята...
(И както се глумят сега зевзеците,
са писали Историята на човеците...)
... Но дивечът щом намалял в горите
и пренаселили се пещерите,
довчера дружелюбни племената
поемали по пътя на войната...
През цялата История минава
все този път и още продължава,
а начини да озаптят войните
от хората уви не са открити,
но тъй усъвършенствали нещата,
че водят днес от офиси войната
и дебнат се дори със сателити,
с подводници кръстосват дълбините...
... Ония прарисунки в пещерите
напълно откровени за игрите
били, но се научили да пишат
и почнали да лъжат, както дишат...
Било е важно кой държи перото
и пише за злините и доброто:
злодеите да минат за светии,
а истината с думи да се скрие...
Дори светии може да са: Юда,
предал Исус по користна подбуда
и всеки главорез, избил стотици,
и изнасилвал хиляди девици...
... За Любовта са спомените бледи,
но в разкази за битки и победи
подробности Историята пази
и истината често пъти гази...
От миналото вятър ли задуха,
довява дъх на смърт и на разруха...
(Надеждата последна оставете,
че с тъжни песни екнат вековете!...)
Величие се смесва с престъпление,
самата смърт била и забавление,
историята- вечна далавера,
но никога- тържествена вечеря!...
Не знаем кой открил е колелото,
обаче помним геният на Злото,
измислил бомба годна да убива
със хиляди за миг, без съпротива,
със нея се гордеем и с прогреса,
могъщи сме без божия намеса,
(и как не се замисляме, о боже,
че тя и нас да ни погуби може!...)
...И кой ли идиотски ни натрапи:
да качваме на постамент сатрапи,
а хората творили вековете
да имат участта на ветровете!...
Но може би, там още, в пещерите,
изгубени били за нас „добрите”,
защото трябвало да оцелеят
на първо време... После да оценят!...
Но оцелявали не само силните,
за зла беда- в тълпата и дебилните,
получили „прозрението” свише,
как топките на всеки „бог” да ближат!...
... И днес все още, вещи във „игрите”,
онези, оцелели в пещерите,
са хванали История да пишат:
и лъжат инстинктивно, както дишат!...
Коста Качев,
08.02.2014.
© Коста Качев Todos los derechos reservados