Кратки записки по Историята на Човеците...

Кратки записки по Историята на Човеците...

 (нецензурирана версия)

Човешката История започнала

щом Прачовека камък си заточвал

и проумял в мига каквото трябва,

че може да му служи като брадва...

Той с нея се научил да убива

каквото срещнел из гората живо:

животни за храна на първо време,

и хора след това от друго племе...

А както си вървял веднъж в гората

го стреснала на мълния стрелата,

тъй даже без намесата на Бога

и сам открил божественият Огън...

Щом вечерта прибрал се в пещерата,

отново с остър камък във ръката,

рисувал той... Преди да проговори!...

... Но осъзнал, че трябва му: История,

понеже преживяното се губи

назад като мъгла във ранна утрин,

а с Времето и почвал да забравя

за плячката в зелената дъбрава...

Когато нощем гледал към небето

и слушал воя див на зверовете,

навярно и научил се да мисли,

той проумявал и: че има истини,

извън огнището и пещерата,

там нейде даже и извън гората...

И да не бъде сам със ветровете

измислял си тогава: Боговете!...

... Навярно е било във тиха вечер,

мечтаел под звездите  да е вечен,

(а вече знаел: тялото е тленно,

смъртта е само нещо неизменно)-

когато  във гърдите му, там вътре,

нахлул внезапен прилив от „безсмъртие”

и с нежността на тръпка непозната,

за първи път "усетил" си „Душата”...

... А след лова, най-силният пирувал

и карал другите да му слугуват,

избирал от жените най-красивата

и по навътре в тъмното отивал.

Историята тука замълчава

и не разкрива там каквото става,

но още във зората Прачовека

открил и  трите истини довека:

жени, богатство, власт- са те нещата

и те въртят света, дори Земята...

(И както се глумят сега зевзеците,

са писали Историята на човеците...)

... Но дивечът щом намалял в горите

и пренаселили се пещерите,

довчера дружелюбни племената

поемали по пътя на войната...

През цялата История минава

все този път и още продължава,

а начини да озаптят войните

от хората уви не са открити,

но тъй усъвършенствали нещата,

че водят днес от офиси войната

и дебнат се дори със сателити,

с подводници кръстосват дълбините...

... Ония прарисунки в пещерите

напълно откровени за игрите

били, но се научили да пишат

и почнали да лъжат, както дишат...

Било е важно кой държи перото

и пише за злините и доброто:

злодеите да минат за светии,

а истината с думи да се скрие...

Дори светии може да са: Юда,

предал Исус по користна подбуда

и всеки главорез, избил стотици,

и изнасилвал хиляди девици...

... За Любовта са спомените бледи,

но в разкази за битки и победи

подробности Историята пази

и истината често пъти гази...

От миналото вятър ли задуха,

довява дъх на смърт и на разруха...

(Надеждата последна оставете,

че с тъжни песни екнат вековете!...)

Величие се смесва с престъпление,

самата смърт била и забавление,

историята- вечна далавера,

но никога- тържествена вечеря!...

Не знаем кой открил е колелото,

обаче помним геният на Злото,

измислил бомба годна да убива

със хиляди за миг, без съпротива,

със нея се гордеем и с прогреса,

могъщи сме без божия намеса,

(и как не се замисляме, о боже,

че тя и нас да ни погуби може!...)

...И кой ли идиотски ни натрапи:

да качваме на постамент сатрапи,

а хората творили вековете

да имат участта на ветровете!...

Но може би, там още, в пещерите,

изгубени били за нас „добрите”,

защото трябвало да оцелеят

на първо време... После да оценят!...

Но оцелявали не само силните,

за зла беда- в тълпата и дебилните,

получили „прозрението” свише,

как топките на всеки „бог” да ближат!...

... И днес все още, вещи във „игрите”,

онези, оцелели в пещерите,

са хванали История да пишат:

и лъжат инстинктивно, както дишат!...

Коста Качев,

08.02.2014.