15 jul 2015, 19:48  

Кратко щастие

  Poesía
798 0 21

Кратко щастие

 

Дойдох. Посрещна ме вяло.

Както се срещат хора "на възраст".

Не беше облечена в бяло.

И я нямаше младежката дързост.

 

Тих бе домът ти.Душата ми пееше.

В тишината се чуваше как сърцата туптят.

Заключена страст, в клетката стенеше.

Страст, от която стените трептят.

 

Тихо, в спалнята влязохме двама.

Тогава изригна невиждан вулкан.

Огънят беше по-силен от клада.

Разпален от любовния наш ураган.

 

Как свърши нощта? Не усетихме.

Слънцето огря две голи тела.

Разделихме се, както се срещнахме.

Щастливи! След това - самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...