Кратко щастие
Кратко щастие
Дойдох. Посрещна ме вяло.
Както се срещат хора "на възраст".
Не беше облечена в бяло.
И я нямаше младежката дързост.
Тих бе домът ти.Душата ми пееше.
В тишината се чуваше как сърцата туптят.
Заключена страст, в клетката стенеше.
Страст, от която стените трептят.
Тихо, в спалнята влязохме двама.
Тогава изригна невиждан вулкан.
Огънят беше по-силен от клада.
Разпален от любовния наш ураган.
Как свърши нощта? Не усетихме.
Слънцето огря две голи тела.
Разделихме се, както се срещнахме.
Щастливи! След това - самота...
© Ник Желев All rights reserved.
