Малко предистория: Написах стиха, докато слушах тази песен
Не ми е нужно много:
две звезди,
които с тебе в тъмното да кръстим.
И после малко дъжд да завали,
за да усетя топлите ти пръсти.
Не ми е нужно много:
две очи,
с които да попивам красотата,
да мога да те слушам
щом мълчиш;
да мога да усещам аромата
на своята любима орхидея,
на устните по моите клепачи;
да бъде всеки ден като Неделя;
да ти покажа обич какво значи...
Не ми е нужно много:
слънчев лъч,
ухание на цъфнала череша,
усмивката ти,
шепа детска глъч
и песента на влюбени врабчета...
Не ми е нужно много.
Искам просто
да пея, да мечтая и да дишам...
И лист и молив.
За да мога после
това, което чувствам да опиша...
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
Хубав стих невероятен !
Хм,пак ще си го прочета.....