13 nov 2006, 10:58

Кратък спомен

  Poesía
813 0 2

Аз съм тук, а ти си там

и гледаш ме със поглед втренчен.

Аз танцувам и флиртувам,

а ти ме гледаш като идол вечен.

Знаеш, че танцувам аз за теб,

знаеш, че флиртувам зарад теб

и усещаш, че обичам те все още,

и ще мисля все за тебе нощем.

Чудя се защо не идваш ти при мен,

чудя се какво ли съм ти сторила,

че криеш се, с цигара задимен,

от погледа ми влюбен и душата ми престорена.

Аз мислех си, че съм те забравила,

но чувството забравено се породи във мен

и със сърце, от чувствата ограбена,

продължавам да мечтая всеки ден.


20. 12. 2004 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...