Nov 13, 2006, 10:58 AM

Кратък спомен

  Poetry
812 0 2

Аз съм тук, а ти си там

и гледаш ме със поглед втренчен.

Аз танцувам и флиртувам,

а ти ме гледаш като идол вечен.

Знаеш, че танцувам аз за теб,

знаеш, че флиртувам зарад теб

и усещаш, че обичам те все още,

и ще мисля все за тебе нощем.

Чудя се защо не идваш ти при мен,

чудя се какво ли съм ти сторила,

че криеш се, с цигара задимен,

от погледа ми влюбен и душата ми престорена.

Аз мислех си, че съм те забравила,

но чувството забравено се породи във мен

и със сърце, от чувствата ограбена,

продължавам да мечтая всеки ден.


20. 12. 2004 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...