Nov 13, 2006, 10:58 AM

Кратък спомен

  Poetry
814 0 2

Аз съм тук, а ти си там

и гледаш ме със поглед втренчен.

Аз танцувам и флиртувам,

а ти ме гледаш като идол вечен.

Знаеш, че танцувам аз за теб,

знаеш, че флиртувам зарад теб

и усещаш, че обичам те все още,

и ще мисля все за тебе нощем.

Чудя се защо не идваш ти при мен,

чудя се какво ли съм ти сторила,

че криеш се, с цигара задимен,

от погледа ми влюбен и душата ми престорена.

Аз мислех си, че съм те забравила,

но чувството забравено се породи във мен

и със сърце, от чувствата ограбена,

продължавам да мечтая всеки ден.


20. 12. 2004 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...