13 нояб. 2006 г., 10:58

Кратък спомен

810 0 2

Аз съм тук, а ти си там

и гледаш ме със поглед втренчен.

Аз танцувам и флиртувам,

а ти ме гледаш като идол вечен.

Знаеш, че танцувам аз за теб,

знаеш, че флиртувам зарад теб

и усещаш, че обичам те все още,

и ще мисля все за тебе нощем.

Чудя се защо не идваш ти при мен,

чудя се какво ли съм ти сторила,

че криеш се, с цигара задимен,

от погледа ми влюбен и душата ми престорена.

Аз мислех си, че съм те забравила,

но чувството забравено се породи във мен

и със сърце, от чувствата ограбена,

продължавам да мечтая всеки ден.


20. 12. 2004 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...