13.11.2006 г., 10:58

Кратък спомен

809 0 2

Аз съм тук, а ти си там

и гледаш ме със поглед втренчен.

Аз танцувам и флиртувам,

а ти ме гледаш като идол вечен.

Знаеш, че танцувам аз за теб,

знаеш, че флиртувам зарад теб

и усещаш, че обичам те все още,

и ще мисля все за тебе нощем.

Чудя се защо не идваш ти при мен,

чудя се какво ли съм ти сторила,

че криеш се, с цигара задимен,

от погледа ми влюбен и душата ми престорена.

Аз мислех си, че съм те забравила,

но чувството забравено се породи във мен

и със сърце, от чувствата ограбена,

продължавам да мечтая всеки ден.


20. 12. 2004 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....