Края на Лятото...

Края на Лятото...

Небето вече се проясни,

ала от клоните вали

и тия капки тъй прекрасни,

и много свежи са... Нали!...

Разтърсвам някое дърво и

със закачливост на хлапак,

се вглеждам в тия тъжни твои

очи, че грабнали ме пак

са: чувството така познато

и поривът неосъзнат,

но тръгва си от мене  Лятото,

а дните вместо дъжд валят!...

Коста Качев,

в края на Лятото