Края на Лятото...

Poesía » Otra

441 0 0

Края на Лятото...

Небето вече се проясни,

ала от клоните вали

и тия капки тъй прекрасни,

и много свежи са... Нали!...

Разтърсвам някое дърво и

със закачливост на хлапак,

се вглеждам в тия тъжни твои

очи, че грабнали ме пак

са: чувството така познато

и поривът неосъзнат,

но тръгва си от мене Лятото,

а дните вместо дъжд валят!...

Коста Качев,

в края на Лятото

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0