Края на Лятото...

Poesía » Otra

440 0 0

Края на Лятото...

Небето вече се проясни,

ала от клоните вали

и тия капки тъй прекрасни,

и много свежи са... Нали!...

Разтърсвам някое дърво и

със закачливост на хлапак,

се вглеждам в тия тъжни твои

очи, че грабнали ме пак

са: чувството така познато

и поривът неосъзнат,

но тръгва си от мене Лятото,

а дните вместо дъжд валят!...

Коста Качев,

в края на Лятото

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0