Края на Лятото...
Небето вече се проясни,
ала от клоните вали
и тия капки тъй прекрасни,
и много свежи са... Нали!...
Разтърсвам някое дърво и
със закачливост на хлапак,
се вглеждам в тия тъжни твои
очи, че грабнали ме пак
са: чувството така познато
и поривът неосъзнат,
но тръгва си от мене Лятото,
а дните вместо дъжд валят!...
Коста Качев,
в края на Лятото
© Коста Качев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
