Края на Лятото...
Края на Лятото...
Небето вече се проясни,
ала от клоните вали
и тия капки тъй прекрасни,
и много свежи са... Нали!...
Разтърсвам някое дърво и
със закачливост на хлапак,
се вглеждам в тия тъжни твои
очи, че грабнали ме пак
са: чувството така познато
и поривът неосъзнат,
но тръгва си от мене Лятото,
а дните вместо дъжд валят!...
Коста Качев,
в края на Лятото
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
