Всичко в този свят се руши,

но от спомена за мен още те боли.

Питаш се нощ и ден

какво става с мен,

още ли съм в твоя плен...

Боли те дълбоко, боли те жестоко!

Знаеш, че всичко между нас се разруши

и че виновният си само ти.

Питаш се ще мога ли някога да ти простя,

чудиш се жива ли е в мен още оназ искра.

Отвътре нещо те изгаря, че не можеш

да върнеш миналите дни

и с теб да сме близки както преди.

Питаш се какво да сториш

та с яда в мен да се пребориш.

Зная аз, че ти сгреши, от глупост може би?!

Да те мразя знаеш,ч е не мога,

но да ти простя... ох, моля те, за Бога!

Трудно е за мен това, пречи ми гордостта.

Когато те видях, когато с теб се запознах,

искра пламна в твоите очи,

почувствах същото, усети го и ти.

Сякаш светът така е устроен,

всеки за някой е отреден,

с един поглед да го плени

и сърцето да разтупти.

Сякаш всеки има си съдба, която кара го

да търси огън в пепелта...

И няма нищо забранено,

щом сърцето ти е запленено.

Но няма връщане назад за нас!!!

Дори искрата още в мен да пламти,

полъхът на достойнството ми ще я изгаси.

Дори огънят в теб още бурно да гори,

все някога дъжд ще завали, било то и от сълзи

и тогава от бурния плам ще остане само спомен разпилян,

ще остане пепел от младостта, когато търсихме любовта...

И ако не срещнем други очи,

с които искрата да запламти,

ще остане само болка и тъга

по изгубена сродна душа.

Тогава ще разровим пепелта и ще разберем,

че тя е по-велика дори от смъртта,

защото е горяла с огъня на страстта,

оставил завинаги в нашите сърца спомена за

ЛЮБОВТА!!!