17.08.2007 г., 10:38

Краят

569 0 2

Всичко в този свят се руши,

но от спомена за мен още те боли.

Питаш се нощ и ден

какво става с мен,

още ли съм в твоя плен...

Боли те дълбоко, боли те жестоко!

Знаеш, че всичко между нас се разруши

и че виновният си само ти.

Питаш се ще мога ли някога да ти простя,

чудиш се жива ли е в мен още оназ искра.

Отвътре нещо те изгаря, че не можеш

да върнеш миналите дни

и с теб да сме близки както преди.

Питаш се какво да сториш

та с яда в мен да се пребориш.

Зная аз, че ти сгреши, от глупост може би?!

Да те мразя знаеш,ч е не мога,

но да ти простя... ох, моля те, за Бога!

Трудно е за мен това, пречи ми гордостта.

Когато те видях, когато с теб се запознах,

искра пламна в твоите очи,

почувствах същото, усети го и ти.

Сякаш светът така е устроен,

всеки за някой е отреден,

с един поглед да го плени

и сърцето да разтупти.

Сякаш всеки има си съдба, която кара го

да търси огън в пепелта...

И няма нищо забранено,

щом сърцето ти е запленено.

Но няма връщане назад за нас!!!

Дори искрата още в мен да пламти,

полъхът на достойнството ми ще я изгаси.

Дори огънят в теб още бурно да гори,

все някога дъжд ще завали, било то и от сълзи

и тогава от бурния плам ще остане само спомен разпилян,

ще остане пепел от младостта, когато търсихме любовта...

И ако не срещнем други очи,

с които искрата да запламти,

ще остане само болка и тъга

по изгубена сродна душа.

Тогава ще разровим пепелта и ще разберем,

че тя е по-велика дори от смъртта,

защото е горяла с огъня на страстта,

оставил завинаги в нашите сърца спомена за

ЛЮБОВТА!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дефне Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...