22 dic 2012, 20:12

Краят

  Poesía » Otra
581 0 1

                   КРАЯТ

 

Краят е щом свърши добрината

и злобата във своя апогей

крилете ще прекърши на душата

и слънцето ще спре да грей

 

И само болка и омраза

в сърцата ще смразява вечността

черна тъмнина като проказа

ще полазва същността

 

А любовта прокудена ще чака

там някъде изстрадала сама

душите ни човешки ще оплаква

потънали във мрак и във тъга

 

Но сърцето щом за обич се отвори

ще се възродят душевните крила

дъги ще блеснат във простора

и ще бъде вечна светлина

 

Защото без любов не може

и без обич на тази земя

така от Бог човек е сложен

добър да е и светлина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • няма край, Джуди...
    живият жинот продължава...
    нека има повече любов и светлина...
    поздравявам те... от сърце..

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...