Dec 22, 2012, 8:12 PM

Краят

  Poetry » Other
578 0 1

                   КРАЯТ

 

Краят е щом свърши добрината

и злобата във своя апогей

крилете ще прекърши на душата

и слънцето ще спре да грей

 

И само болка и омраза

в сърцата ще смразява вечността

черна тъмнина като проказа

ще полазва същността

 

А любовта прокудена ще чака

там някъде изстрадала сама

душите ни човешки ще оплаква

потънали във мрак и във тъга

 

Но сърцето щом за обич се отвори

ще се възродят душевните крила

дъги ще блеснат във простора

и ще бъде вечна светлина

 

Защото без любов не може

и без обич на тази земя

така от Бог човек е сложен

добър да е и светлина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • няма край, Джуди...
    живият жинот продължава...
    нека има повече любов и светлина...
    поздравявам те... от сърце..

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...