Краят

1 sept 2009, 19:05

Poesía

395 0 1

С всеки слънчев лъч, проникнал
сутрин в моите очи,
с всяко вдишване усещам
колко много ме боли!

Вечер лягам си с надежда,
че сънят ще ме спаси,
ала сутрин щом проглеждам,
в мойте мисли пак си ти.

Пробвах с втора, после с трета,
всичко дадох аз от мен,
но съдбата е проклета,
пак оставам в твоя плен.

Явно няма за сърцето
шансове да оцелее,
но защо ли и душата
вече в мене не живее.

Тази вечер пак си лягам,
ала ще си обещая,
утре няма да отлагам,
смятам време е за...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stanef (Петър Станев)

2009-09-02T01:20:00+03:00

Ей, винаги има нещо което е различно от останалите неща и фактически е всичко. Иникога не можеш да го имаш истински...така е по добре обаче, иначе няма да е различно и истинско.