Краят

1 sept 2009, 19:05

Poesía

418 0 1

С всеки слънчев лъч, проникнал
сутрин в моите очи,
с всяко вдишване усещам
колко много ме боли!
Вечер лягам си с надежда,
че сънят ще ме спаси,
ала сутрин щом проглеждам,
в мойте мисли пак си ти.
Пробвах с втора, после с трета,
всичко дадох аз от мен,
но съдбата е проклета,
пак оставам в твоя плен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Краят

Искате да прочетете повече?

Propuestas