Краят
472
0
1
С всеки слънчев лъч, проникнал
сутрин в моите очи,
с всяко вдишване усещам
колко много ме боли!
Вечер лягам си с надежда,
че сънят ще ме спаси,
ала сутрин щом проглеждам,
в мойте мисли пак си ти.
Пробвах с втора, после с трета,
всичко дадох аз от мен,
но съдбата е проклета,
пак оставам в твоя плен.
Явно няма за сърцето
шансове да оцелее,
но защо ли и душата
вече в мене не живее.
Тази вечер пак си лягам,
ала ще си обещая,
утре няма да отлагам,
смятам време е за...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Димитров Всички права запазени
