7 nov 2012, 23:05

Краят 

  Poesía » De amor
587 1 3

Поглеждам в очите ти, обзема ме страх!

Потръпвам от ужас - не се виждам в тях.

И ледени стъпки в душата ти чувам,

кънтят оглушително - "не съществувам".

 

Открехвам сърцето ти с бегла надежда,

че нещо останало в него ще има,

но бездна дълбока оттам ме поглежда,

вихрушка посреща ме - сякаш е зима.

 

В ума ти надниквам със мъка голяма,

поглъща ме мракът на пълно забвение.

Това ли е краят и там ли ме няма?...

Изгубена в нищото без обяснение...

© Кат Кат Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??