Поглеждам в очите ти, обзема ме страх!
Потръпвам от ужас - не се виждам в тях.
И ледени стъпки в душата ти чувам,
кънтят оглушително - "не съществувам".
Открехвам сърцето ти с бегла надежда,
че нещо останало в него ще има,
но бездна дълбока оттам ме поглежда,
вихрушка посреща ме - сякаш е зима.
В ума ти надниквам със мъка голяма,
поглъща ме мракът на пълно забвение.
Това ли е краят и там ли ме няма?...
Изгубена в нищото без обяснение...