Поглеждам в очите ти, обзема ме страх!
Потръпвам от ужас - не се виждам в тях.
И ледени стъпки в душата ти чувам,
кънтят оглушително - "не съществувам".
Открехвам сърцето ти с бегла надежда,
че нещо останало в него ще има,
но бездна дълбока оттам ме поглежда,
вихрушка посреща ме - сякаш е зима.
В ума ти надниквам със мъка голяма,
поглъща ме мракът на пълно забвение.
Това ли е краят и там ли ме няма?...
Изгубена в нищото без обяснение...
© Кат Кат All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
