За целувките недостигнати
и въздухът не вдишан
за пътищата неизминати
и люлякът непомирисан
за нощите чакащи
и зорите празни
за богатството плачещо
и раните - про̀резни
просто е и тъй далечно
измамно и
до болка обречено ...
© Весела Маркова Todos los derechos reservados