25 ago 2024, 1:25

Краят на август

  Poesía
537 0 3

 

Зряла смокиня е краят на август.
Сладък и вкусен погалва небцето.
Сякаш налива във чашата Бакхус
вѝно от ангел, пронизан в сърцето...

 

Сладост вълшебна e пивкото слънце,
земята поило с лъчите си златни.
Хляб животворен във мъничко зрънце
набъбва да зрее в поле благодатно.

 

Вѝното светло над него бълбука.
/Нива засята със дъжд напоява./
На прага ѝ светъл септември почука -
в злато от есен тревите сияят.

 

А лятото тръгва към Юга засмяно,
вѝно разлива след дните му Бакхус.
Пияно е утрото. Нищо, че рано е -
дълго сбогува се с края на август...

 

Мими Иванова 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...