Краят на август
Зряла смокиня е краят на август.
Сладък и вкусен погалва небцето.
Сякаш налива във чашата Бакхус
вѝно от ангел, пронизан в сърцето...
Сладост вълшебна e пивкото слънце,
земята поило с лъчите си златни.
Хляб животворен във мъничко зрънце
набъбва да зрее в поле благодатно.
Вѝното светло над него бълбука.
/Нива засята със дъжд напоява./
На прага ѝ светъл септември почука -
в злато от есен тревите сияят.
А лятото тръгва към Юга засмяно,
вѝно разлива след дните му Бакхус.
Пияно е утрото. Нищо, че рано е -
дълго сбогува се с края на август...
Мими Иванова
© Mimi Ivanova All rights reserved.
