24 oct 2010, 12:39

Краят на Борбата

872 0 1

Къде отиде любовта, омразата, завистта и какво остана в моята душа? 
Само самота и празнота. 
Крия се зад маски и лъжи, 
не намирам сили за борба,
бедна е моята душа, 
но не откъм пари, 
а от чувства съм лишен сега. 

Не мога да мразя, да обичам, да злобея. 
Не мога да избягам. 
Не мога да се скрия 
от реалността, отекваща на входната врата. 

Умирам аз сега. 
Умира всичко в мен. 
Умира и борбата в мрака, 
в тишината, 
а смъртта отеква на вратата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христомир Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...