24.10.2010 г., 12:39

Краят на Борбата

869 0 1

Къде отиде любовта, омразата, завистта и какво остана в моята душа? 
Само самота и празнота. 
Крия се зад маски и лъжи, 
не намирам сили за борба,
бедна е моята душа, 
но не откъм пари, 
а от чувства съм лишен сега. 

Не мога да мразя, да обичам, да злобея. 
Не мога да избягам. 
Не мога да се скрия 
от реалността, отекваща на входната врата. 

Умирам аз сега. 
Умира всичко в мен. 
Умира и борбата в мрака, 
в тишината, 
а смъртта отеква на вратата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христомир Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...