Oct 24, 2010, 12:39 PM

Краят на Борбата

863 0 1

Къде отиде любовта, омразата, завистта и какво остана в моята душа? 
Само самота и празнота. 
Крия се зад маски и лъжи, 
не намирам сили за борба,
бедна е моята душа, 
но не откъм пари, 
а от чувства съм лишен сега. 

Не мога да мразя, да обичам, да злобея. 
Не мога да избягам. 
Не мога да се скрия 
от реалността, отекваща на входната врата. 

Умирам аз сега. 
Умира всичко в мен. 
Умира и борбата в мрака, 
в тишината, 
а смъртта отеква на вратата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христомир Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...