18 oct 2008, 12:32

Краят на Деня 

  Poesía » Del paisaje
720 0 5
КРАЯТ НА ДЕНЯ
Денят разпори нощницата лятна на Небето.
Последна светлина поиска да открадне.
Но бе ранен от Нощ със Нож в корема
безпощадно. Премигна, падна и умря...
Луната, от комарите събудена, бе бледа.
Зад Облак потъмнял надникна тя,
и във Деня Умиращ се загледа
без жал...
а после се прозя...
9 юли 2007
17 октомври 2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??