20 abr 2011, 0:34

Краят на една мутреса

1.7K 0 13

Краят на една мутреса

 

Със чара си неземен и неустоим,

една жена сърцето му смути.

Повярва си, че с блян непостижим

до нея лесно  той ще долети

 

Но тя не беше фен на  блянове, мечти,

прелиташе с финес от цвят на цвят

и от успеха си замаяна …почти

реши, че няма равна в този свят.

 

Но свърши младостта й със годините,

остана й ненужен  силикон

и спомен за колите,  магазините..

продаде и палтото от визон.

 

А ТОЙ, прегърнал нежно точната жена,

в кварталната им мекичарница

видя остатъци  от стара руина.

Не бе жена, а… вехтошарница.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да!
    Темата е многоспектърна по която може да се говори много.
    Хареса ми стиха!
  • Хубаво си я наредил!


  • случки всякакви
    за някои трагични
    Поздрав!
  • Благодаря ви за участието!Да, не е грешка - точно участие имах предвид. Вашите коментари всъщност са и вашата позиция по един изключително важен въпрос, засягаш безпорния морален упадък на съвременното ни общество даже и в областта на интимните отношения между хората, при които също е налице потресаваща девалвация.
    Няма да навлизам в тази дълбока, но и много тревожна тема, не толкова, че не бих могъл да формулирам по-ясно мнението си, а защото тук все пак не става въпрос за прецизна и сериозна дискусия,която би била много болезнена.
    Благодаря ви още веднъж.
  • Истински стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...