20 abr 2011, 0:34

Краят на една мутреса

1.7K 0 13

Краят на една мутреса

 

Със чара си неземен и неустоим,

една жена сърцето му смути.

Повярва си, че с блян непостижим

до нея лесно  той ще долети

 

Но тя не беше фен на  блянове, мечти,

прелиташе с финес от цвят на цвят

и от успеха си замаяна …почти

реши, че няма равна в този свят.

 

Но свърши младостта й със годините,

остана й ненужен  силикон

и спомен за колите,  магазините..

продаде и палтото от визон.

 

А ТОЙ, прегърнал нежно точната жена,

в кварталната им мекичарница

видя остатъци  от стара руина.

Не бе жена, а… вехтошарница.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да!
    Темата е многоспектърна по която може да се говори много.
    Хареса ми стиха!
  • Хубаво си я наредил!


  • случки всякакви
    за някои трагични
    Поздрав!
  • Благодаря ви за участието!Да, не е грешка - точно участие имах предвид. Вашите коментари всъщност са и вашата позиция по един изключително важен въпрос, засягаш безпорния морален упадък на съвременното ни общество даже и в областта на интимните отношения между хората, при които също е налице потресаваща девалвация.
    Няма да навлизам в тази дълбока, но и много тревожна тема, не толкова, че не бих могъл да формулирам по-ясно мнението си, а защото тук все пак не става въпрос за прецизна и сериозна дискусия,която би била много болезнена.
    Благодаря ви още веднъж.
  • Истински стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...