Краят на една мутреса
Краят на една мутреса
Със чара си неземен и неустоим,
една жена сърцето му смути.
Повярва си, че с блян непостижим
до нея лесно той ще долети
Но тя не беше фен на блянове, мечти,
прелиташе с финес от цвят на цвят
и от успеха си замаяна …почти
реши, че няма равна в този свят.
Но свърши младостта й със годините,
остана й ненужен силикон
и спомен за колите, магазините..
продаде и палтото от визон.
А ТОЙ, прегърнал нежно точната жена,
в кварталната им мекичарница
видя остатъци от стара руина.
Не бе жена, а… вехтошарница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
