Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше?
Колко много чаках, колко време мина,
белият гълъб на прозореца ми стоеше,
а аз бях вътре и само те чаках.
Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше, лято?
Колко време мина от нашата последна среща?
Цял месец и година, цял век, цяла вечност-
тъй нам непотребна и толкова безценна?
И ти - тъй мъничко, тъй топло и тъй кратко,
тъй бързо, че не можах да ти се радвам още малко!
Къде отиде, лято? Крилете си защо разпери и отлитна?
Кой ли в този студ ще те намери, за да те обикне? ...