2 dic 2008, 13:38

Краят на мрака

  Poesía
2.5K 0 29


                                                         на Тодор - за вярата

                                                         Посветено на незрящ приятел, който събира
                                                         средства за операция при проф. Мулдашев


На крачка си зад мен, приятелю,
ръка на рамото ми сложил.
Усмихваш се и не виниш съдбата -
в живота всичко е възможно.
"Не се предавай!" - казваш гръмогласно
и виждаш туй, което ни убягва.
Че чудото е в нас - наясно си.
И трябва да се създаде. Със вяра.
От тъмната си светлина раздаваш щедро.
Приятелското рамо само чакаш.
Обнадежден и сигурен, и ведър
на крачка само си от чакания край на мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...