Dec 2, 2008, 1:38 PM

Краят на мрака

  Poetry
2.5K 0 29


                                                         на Тодор - за вярата

                                                         Посветено на незрящ приятел, който събира
                                                         средства за операция при проф. Мулдашев


На крачка си зад мен, приятелю,
ръка на рамото ми сложил.
Усмихваш се и не виниш съдбата -
в живота всичко е възможно.
"Не се предавай!" - казваш гръмогласно
и виждаш туй, което ни убягва.
Че чудото е в нас - наясно си.
И трябва да се създаде. Със вяра.
От тъмната си светлина раздаваш щедро.
Приятелското рамо само чакаш.
Обнадежден и сигурен, и ведър
на крачка само си от чакания край на мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...