2 дек. 2008 г., 13:38

Краят на мрака

2.5K 0 29


                                                         на Тодор - за вярата

                                                         Посветено на незрящ приятел, който събира
                                                         средства за операция при проф. Мулдашев


На крачка си зад мен, приятелю,
ръка на рамото ми сложил.
Усмихваш се и не виниш съдбата -
в живота всичко е възможно.
"Не се предавай!" - казваш гръмогласно
и виждаш туй, което ни убягва.
Че чудото е в нас - наясно си.
И трябва да се създаде. Със вяра.
От тъмната си светлина раздаваш щедро.
Приятелското рамо само чакаш.
Обнадежден и сигурен, и ведър
на крачка само си от чакания край на мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...