Johna (Галин Михалев)
9 43
30 jun 2009, 16:35

Краят на нощта 

  Poesía » Del paisaje
659 0 2

Сърцето като струна се вълнува,
потрепва като светъл звук.
В душата красота царува,
биваш омагьосан, минеш ли оттук!

От обич аз плета венци
и с песен топла ги наричам.
Помагат мене нощните щурци,
затуй нощта аз тъй обичам.

Луната с мен се наслаждава,
на таз' омайна прелест.
Звездите отдалече наблюдават,
завити в хладна свежест.

Дървета аромата си разстилат
и нощни птици тук запяват.
Вятърът листа застила,
звезда зорница пак изгрява.

Слънцето зад хоризонта идва

и нощта се скрива.
За да не би да види
слънцето, че ще завиди.

© Галин Михалев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??