Краят на нощта

30 июн. 2009 г., 16:35

Поэзия » Пейзажная

740 0 2

Сърцето като струна се вълнува,
потрепва като светъл звук.
В душата красота царува,
биваш омагьосан, минеш ли оттук!

От обич аз плета венци
и с песен топла ги наричам.
Помагат мене нощните щурци,
затуй нощта аз тъй обичам.

Луната с мен се наслаждава,
на таз' омайна прелест.
Звездите отдалече наблюдават,
завити в хладна свежест.

Дървета аромата си разстилат
и нощни птици тук запяват.
Вятърът листа застила,
звезда зорница пак изгрява.

Слънцето зад хоризонта идва

и нощта се скрива.
За да не би да види
слънцето, че ще завиди.

Краят на нощта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения