Краят на нощта
Сърцето като струна се вълнува,
потрепва като светъл звук.
В душата красота царува,
биваш омагьосан, минеш ли оттук!
От обич аз плета венци
и с песен топла ги наричам.
Помагат мене нощните щурци,
затуй нощта аз тъй обичам.
Луната с мен се наслаждава,
на таз' омайна прелест.
Звездите отдалече наблюдават,
завити в хладна свежест.
Дървета аромата си разстилат
и нощни птици тук запяват.
Вятърът листа застила,
звезда зорница пак изгрява.
Слънцето зад хоризонта идва
и нощта се скрива.
За да не би да види
слънцето, че ще завиди.
© Галин Михалев All rights reserved.
