Наричането е в основата на всичко

и жаждата за опознаване.

„Това” и „онова” са  повторения

обхванати от безподобна лудост,

които вярват във излишието на другия.

А всъщност са лишени и ограбени

нещастни атоми любов.

А всъщност търсим същността си

с цената на безкрайното отричане,

с цената на пропуснатите мигове...

А всъщност сме сираци по рождение.

обърнати прашинки от съзнание,

които вярват във измислици и във  нетрайни истини.

Живеем сред кошмара на илюзията

тъй жалки във брътвежа за величие.

Кой ни натрапи своите понятия?!

Кой ни лиши от база за сравнение?!

Една неопозната в целостта планета,

и неразгадана, тайнствена Вселена

препълнени с нетрайност и загадки,

докато ний задъхано се гоним  

с недостижими философски хоризонти.

Най-тъжно е, че неделимото  делим на фракции,

тъй влюбени във върховете на носа си

и смешно важни посвещаваме живота  

на пържени яйца, стомашни колики

и на креватни преживелици

през ери и космически еони...

Какво е нужно да се променим

и да поемем в нови измерения?

Дали не сме космическата грешки

на някой див, върховен ум?!

Надеждата ми е,че и кръгът е с край

изглеждайки чудовищно безкраен.