19 jul 2011, 20:42

Краят на самотната душа

  Poesía » Otra
661 0 1

Една душа, робиня на тъгата,

в забравата потърсила покой,

и отдавна в плен на самотата,

тя броди между звездния порой.

 

Една душа живее в тъмнината,

превърнала се е в кошмар на  нечий сън,

и като сянка във мъглата

тя броди във нощта сама навън.

 

Една душа, обгърната в мълчание,

от болката утеха жално проси,

живеейки сама във отчаяние,

обречена е своя кръст да носи.

 

Една душа, куплет от тъжна песен,

отдавна спряла е да се надява,

а щом след лятото настъпи есен,

душата ще потъне във забрава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дева Тарейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....