Една душа, робиня на тъгата,

в забравата потърсила покой,

и отдавна в плен на самотата,

тя броди между звездния порой.

Една душа живее в тъмнината,

превърнала се е в кошмар на  нечий сън,

и като сянка във мъглата

тя броди във нощта сама навън.

Една душа, обгърната в мълчание,

от болката утеха жално проси,

живеейки сама във отчаяние,

обречена е своя кръст да носи.

Една душа, куплет от тъжна песен,

отдавна спряла е да се надява,

а щом след лятото настъпи есен,

душата ще потъне във забрава...