Краят на самотната душа
664
0
1
Една душа, робиня на тъгата,
в забравата потърсила покой,
и отдавна в плен на самотата,
тя броди между звездния порой.
Една душа живее в тъмнината,
превърнала се е в кошмар на нечий сън,
и като сянка във мъглата
тя броди във нощта сама навън.
Една душа, обгърната в мълчание,
от болката утеха жално проси,
живеейки сама във отчаяние,
обречена е своя кръст да носи.
Една душа, куплет от тъжна песен,
отдавна спряла е да се надява,
а щом след лятото настъпи есен,
душата ще потъне във забрава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дева Тарейн Всички права запазени
