Слънцето сякаш плачевно тъжи,
от треска в душите ни стене,
нощем луната в червено шепти,
загубила свойто блестене.
И в лава потъва мудно света,
дори незапретнал ръкави,
мъки налягат горката луна,
която във болка дави.
Времето само секунди кове,
настъпва безмилостно края,
отминалите стари векове
ще бъдат началото в рая. ...