10 dic 2013, 21:53  

Краят на света

  Poesía » Otra
836 0 0

                                                    Слънцето сякаш плачевно тъжи,

                                                    от треска в душите ни стене,

                                                    нощем луната в червено шепти,

                                                    загубила свойто блестене.

 

                                                   И в лава потъва мудно света,

                                                   дори незапретнал ръкави,

                                                   мъки налягат горката луна,

                                                   която във болка дави.

 

                                                  Времето само секунди кове,

                                                  настъпва безмилостно края,

                                                  отминалите стари векове

                                                  ще бъдат началото в рая.                                               

 

                                                 И ето слънцето само тъжи,

                                                 от треска в душите ни стене,

                                                 нощем луната в червено шепти,

                                                 загубила свойто блестене.          

                                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...