10 dic 2013, 21:53  

Краят на света

  Poesía » Otra
841 0 0

                                                    Слънцето сякаш плачевно тъжи,

                                                    от треска в душите ни стене,

                                                    нощем луната в червено шепти,

                                                    загубила свойто блестене.

 

                                                   И в лава потъва мудно света,

                                                   дори незапретнал ръкави,

                                                   мъки налягат горката луна,

                                                   която във болка дави.

 

                                                  Времето само секунди кове,

                                                  настъпва безмилостно края,

                                                  отминалите стари векове

                                                  ще бъдат началото в рая.                                               

 

                                                 И ето слънцето само тъжи,

                                                 от треска в душите ни стене,

                                                 нощем луната в червено шепти,

                                                 загубила свойто блестене.          

                                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...