10 dic 2013, 21:53  

Краят на света

  Poesía » Otra
834 0 0

                                                    Слънцето сякаш плачевно тъжи,

                                                    от треска в душите ни стене,

                                                    нощем луната в червено шепти,

                                                    загубила свойто блестене.

 

                                                   И в лава потъва мудно света,

                                                   дори незапретнал ръкави,

                                                   мъки налягат горката луна,

                                                   която във болка дави.

 

                                                  Времето само секунди кове,

                                                  настъпва безмилостно края,

                                                  отминалите стари векове

                                                  ще бъдат началото в рая.                                               

 

                                                 И ето слънцето само тъжи,

                                                 от треска в душите ни стене,

                                                 нощем луната в червено шепти,

                                                 загубила свойто блестене.          

                                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...