10 дек. 2013 г., 21:53  

Краят на света

833 0 0

                                                    Слънцето сякаш плачевно тъжи,

                                                    от треска в душите ни стене,

                                                    нощем луната в червено шепти,

                                                    загубила свойто блестене.

 

                                                   И в лава потъва мудно света,

                                                   дори незапретнал ръкави,

                                                   мъки налягат горката луна,

                                                   която във болка дави.

 

                                                  Времето само секунди кове,

                                                  настъпва безмилостно края,

                                                  отминалите стари векове

                                                  ще бъдат началото в рая.                                               

 

                                                 И ето слънцето само тъжи,

                                                 от треска в душите ни стене,

                                                 нощем луната в червено шепти,

                                                 загубила свойто блестене.          

                                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...