27 sept 2007, 8:36

Краят на времето 

  Poesía
521 0 2
Времето се свлече и легна бездиханно,
пронизано в гърдите от яростен куршум.
Дните настоящи разкъсваха го жадно,
поливаха с кръвта му нечестният си щурм.

Със сетни сили махна към миналото давно,
сърцето му изтръпна, макар от спомен блед.
Природа, благородство - тогава беше славно,
а днес е славен онзи, във който няма чест.

Времето прошепна: "Защо? Аз само преча.
О, ясен ми е пътят, сегашно поколение!".
Огледа се, извика, само заби си меча;
отказа се от свят, тъй пълен със безвремие.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??