Краят на времето
Времето се свлече и легна бездиханно,
пронизано в гърдите от яростен куршум.
Дните настоящи разкъсваха го жадно,
поливаха с кръвта му нечестният си щурм.
Със сетни сили махна към миналото давно,
сърцето му изтръпна, макар от спомен блед.
Природа, благородство - тогава беше славно,
а днес е славен онзи, във който няма чест.
Времето прошепна: "Защо? Аз само преча.
О, ясен ми е пътят, сегашно поколение!".
Огледа се, извика, само заби си меча;
отказа се от свят, тъй пълен със безвремие.
пронизано в гърдите от яростен куршум.
Дните настоящи разкъсваха го жадно,
поливаха с кръвта му нечестният си щурм.
Със сетни сили махна към миналото давно,
сърцето му изтръпна, макар от спомен блед.
Природа, благородство - тогава беше славно,
а днес е славен онзи, във който няма чест.
Времето прошепна: "Защо? Аз само преча.
О, ясен ми е пътят, сегашно поколение!".
Огледа се, извика, само заби си меча;
отказа се от свят, тъй пълен със безвремие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
