27.09.2007 г., 8:36 ч.

Краят на времето 

  Поезия
486 0 2
Времето се свлече и легна бездиханно,
пронизано в гърдите от яростен куршум.
Дните настоящи разкъсваха го жадно,
поливаха с кръвта му нечестният си щурм.

Със сетни сили махна към миналото давно,
сърцето му изтръпна, макар от спомен блед.
Природа, благородство - тогава беше славно,
а днес е славен онзи, във който няма чест.

Времето прошепна: "Защо? Аз само преча.
О, ясен ми е пътят, сегашно поколение!".
Огледа се, извика, само заби си меча;
отказа се от свят, тъй пълен със безвремие.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??