26 nov 2010, 0:19

Краят на златните листа

  Poesía
1K 0 9

КРАЯТ НА ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА....

 

И вече по всичко личи си, че есен пристига.

Тя смесва боите на свойта любима палитра,

подобна на чудно красива авлига.

Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра.

 

Същински модели са сякаш дървета и храсти,

застинали чинно пред този неземен художник.

А той... с непознати - секретни похвати и страсти,

създава картини вълшебни на своя триножник.

 

И тези огромни картини покриват горите,

със чудна и грабваща поглед и чувства позлата.

Огрява ги слънцето, после пък идват звездите,

а тяхната прелест омайва дори и луната.

 

Но идва накрая финалът коравосърдечен

и литват във полет последен листа позлатени.

Понася ги вятърът... после в игрите увлечен,

запраща ги в мръсните локвички смъртно ранени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...