26 nov 2010, 0:19

Краят на златните листа

  Poesía
1K 0 9

КРАЯТ НА ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА....

 

И вече по всичко личи си, че есен пристига.

Тя смесва боите на свойта любима палитра,

подобна на чудно красива авлига.

Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра.

 

Същински модели са сякаш дървета и храсти,

застинали чинно пред този неземен художник.

А той... с непознати - секретни похвати и страсти,

създава картини вълшебни на своя триножник.

 

И тези огромни картини покриват горите,

със чудна и грабваща поглед и чувства позлата.

Огрява ги слънцето, после пък идват звездите,

а тяхната прелест омайва дори и луната.

 

Но идва накрая финалът коравосърдечен

и литват във полет последен листа позлатени.

Понася ги вятърът... после в игрите увлечен,

запраща ги в мръсните локвички смъртно ранени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...