КРАЯТ НА ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА....
И вече по всичко личи си, че есен пристига.
Тя смесва боите на свойта любима палитра,
подобна на чудно красива авлига.
Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра.
Същински модели са сякаш дървета и храсти,
застинали чинно пред този неземен художник.
А той... с непознати - секретни похвати и страсти,
създава картини вълшебни на своя триножник.
И тези огромни картини покриват горите,
със чудна и грабваща поглед и чувства позлата.
Огрява ги слънцето, после пък идват звездите,
а тяхната прелест омайва дори и луната.
Но идва накрая финалът коравосърдечен
и литват във полет последен листа позлатени.
Понася ги вятърът... после в игрите увлечен,
запраща ги в мръсните локвички смъртно ранени.
© Христо Запрянов Все права защищены
Поздрав и хубава вечер!