26 нояб. 2010 г., 00:19

Краят на златните листа

1K 0 9

КРАЯТ НА ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА....

 

И вече по всичко личи си, че есен пристига.

Тя смесва боите на свойта любима палитра,

подобна на чудно красива авлига.

Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра.

 

Същински модели са сякаш дървета и храсти,

застинали чинно пред този неземен художник.

А той... с непознати - секретни похвати и страсти,

създава картини вълшебни на своя триножник.

 

И тези огромни картини покриват горите,

със чудна и грабваща поглед и чувства позлата.

Огрява ги слънцето, после пък идват звездите,

а тяхната прелест омайва дори и луната.

 

Но идва накрая финалът коравосърдечен

и литват във полет последен листа позлатени.

Понася ги вятърът... после в игрите увлечен,

запраща ги в мръсните локвички смъртно ранени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...