16 sept 2008, 23:23

Кредо 

  Poesía » Otra
658 0 10
Най-труден е мигът, когато
надеждата безпомощно умира...
Когато след опиващото лято
две снежни длани зимата простира.

Когато е скована всяка мисъл
в очакване на чудо непознато.
Когато неизбежното надвисва
и смачква всичко светло във душата.

Когато си без право да избираш.
Един е пътят. Няма отклонение!
И няма изход... Просто вегетираш
без ропот и болезнени съмнения.

Но ти не искаш!...
Някъде в безкрая
илюзия трепти неотразимо!
Изплъзва ти се... Луташ се... Но знаеш -
щом има порив, значи теб те има!

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има те!
    Прекрасно казано.
  • Но знаеш -
    щом има порив, значи теб те има!

    Ето това е нещото, което ни крепи да не се сринем!
    Надеждата!

    Прегръщам те!!!
  • ДА!!!
  • "...щом има порив, значи теб те има!"
    Има те и то много, много осезателно!...
  • Изплъзва ти се...Луташ се...Но знаеш -
    щом има порив, значи теб те има!

    Знаеш най-важното!
    Обичам стиховете ти, Бианка!
  • Най-труден е мигът, когато
    надеждата безпомощно умира...
    * * *
    Колко си права само...!
    Но е вярно още, че докато една искрица мъждука в теб, ти си жив, дишаш!
    Завладя ме емоцията, която си пресъздала така красиво в стихотворението си!
    Прегръщам те.
  • прекрасно стихотворение!

    чудесно написано!
  • "Две снежни длани зимата простира."
    Аплодисменти!!!
  • Да...Във финала на стихотворението е искрата му.Много е хубаво!Браво!
  • "Най-труден е мигът, когато
    надеждата безпомощно умира..."

    Надеждата е като котката
    животът и брои до девет.
    Преди да падне от дървото
    и никога по гръб. Решено е...

    Прегръдки и ръкопляскания!

Propuestas
: ??:??