16 sept 2008, 23:23

Кредо

Poesía » Otra

820 0 10

Най-труден е мигът, когато
надеждата безпомощно умира...
Когато след опиващото лято
две снежни длани зимата простира.

Когато е скована всяка мисъл
в очакване на чудо непознато.
Когато неизбежното надвисва
и смачква всичко светло във душата.

Когато си без право да избираш.
Един е пътят. Няма отклонение!
И няма изход... Просто вегетираш
без ропот и болезнени съмнения.

Но ти не искаш!...
Някъде в безкрая
илюзия трепти неотразимо!
Изплъзва ти се... Луташ се... Но знаеш -
щом има порив, значи теб те има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Смиф (Валентин Евстатиев)

Има те!
Прекрасно казано.

2011-11-21T16:47:02+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Но знаеш -
щом има порив, значи теб те има!

Ето това е нещото, което ни крепи да не се сринем!
Надеждата!

Прегръщам те!!!

2009-06-29T18:43:51+03:00
Индиана (Криси)

ДА!!!

2009-01-19T20:45:59+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

"...щом има порив, значи теб те има!"
Има те и то много, много осезателно!...

2008-09-21T21:05:17+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Изплъзва ти се...Луташ се...Но знаеш -
щом има порив, значи теб те има!

Знаеш най-важното!
Обичам стиховете ти, Бианка!

2008-09-18T17:05:09+03:00