Sep 16, 2008, 11:23 PM

Кредо

  Poetry » Other
818 0 10
Най-труден е мигът, когато
надеждата безпомощно умира...
Когато след опиващото лято
две снежни длани зимата простира.

Когато е скована всяка мисъл
в очакване на чудо непознато.
Когато неизбежното надвисва
и смачква всичко светло във душата.

Когато си без право да избираш.
Един е пътят. Няма отклонение!
И няма изход... Просто вегетираш
без ропот и болезнени съмнения.

Но ти не искаш!...
Някъде в безкрая
илюзия трепти неотразимо!
Изплъзва ти се... Луташ се... Но знаеш -
щом има порив, значи теб те има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...