Най-труден е мигът, когато
надеждата безпомощно умира...
Когато след опиващото лято
две снежни длани зимата простира.
Когато е скована всяка мисъл
в очакване на чудо непознато.
Когато неизбежното надвисва
и смачква всичко светло във душата.
Когато си без право да избираш.
Един е пътят. Няма отклонение!
И няма изход... Просто вегетираш
без ропот и болезнени съмнения. ...