Sep 16, 2008, 11:23 PM

Кредо

Poetry » Other

818 0 10

Най-труден е мигът, когато
надеждата безпомощно умира...
Когато след опиващото лято
две снежни длани зимата простира.

Когато е скована всяка мисъл
в очакване на чудо непознато.
Когато неизбежното надвисва
и смачква всичко светло във душата.

Когато си без право да избираш.
Един е пътят. Няма отклонение!
И няма изход... Просто вегетираш
без ропот и болезнени съмнения.

Но ти не искаш!...
Някъде в безкрая
илюзия трепти неотразимо!
Изплъзва ти се... Луташ се... Но знаеш -
щом има порив, значи теб те има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Има те!
Прекрасно казано.

2011-11-21T16:47:02+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Но знаеш -
щом има порив, значи теб те има!

Ето това е нещото, което ни крепи да не се сринем!
Надеждата!

Прегръщам те!!!

2009-06-29T18:43:51+03:00
Индиана (Криси)

ДА!!!

2009-01-19T20:45:59+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

"...щом има порив, значи теб те има!"
Има те и то много, много осезателно!...

2008-09-21T21:05:17+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Изплъзва ти се...Луташ се...Но знаеш -
щом има порив, значи теб те има!

Знаеш най-важното!
Обичам стиховете ти, Бианка!

2008-09-18T17:05:09+03:00