17 may 2017, 19:24

Кредо

533 3 11

                На земята здраво стъпвам,

                живота си държа в ръце.

                От думите си не отстъпвам

                и дишам, страдам от сърце.

 

                Домът е мойта крепост,

                семейството е моят храм.

                Боря се с лъжа, превзетост,

                за правдата въставам сам.

 

                Родината безкрай обичам,

                небето родно и полята.

                Пред памет свята се заричам

                народ да браня и страната.

 

                Награда, почести не търся

                за земния си път вървян.

                Щом пепел стана, ще поръся

                любимия ми стар Балкан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...