17.05.2017 г., 19:24

Кредо

529 3 11

                На земята здраво стъпвам,

                живота си държа в ръце.

                От думите си не отстъпвам

                и дишам, страдам от сърце.

 

                Домът е мойта крепост,

                семейството е моят храм.

                Боря се с лъжа, превзетост,

                за правдата въставам сам.

 

                Родината безкрай обичам,

                небето родно и полята.

                Пред памет свята се заричам

                народ да браня и страната.

 

                Награда, почести не търся

                за земния си път вървян.

                Щом пепел стана, ще поръся

                любимия ми стар Балкан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....