17.05.2017 г., 19:24

Кредо

530 3 11

                На земята здраво стъпвам,

                живота си държа в ръце.

                От думите си не отстъпвам

                и дишам, страдам от сърце.

 

                Домът е мойта крепост,

                семейството е моят храм.

                Боря се с лъжа, превзетост,

                за правдата въставам сам.

 

                Родината безкрай обичам,

                небето родно и полята.

                Пред памет свята се заричам

                народ да браня и страната.

 

                Награда, почести не търся

                за земния си път вървян.

                Щом пепел стана, ще поръся

                любимия ми стар Балкан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...